Петър Волгин: Пак Посолството ще решава
Петър Волгин, „ Политически Некоректно “, БНР
Едва ли има естествен човек в България, който да счита, че договарянията сред съдружните сътрудници за сформиране на ново държавно управление буксуват поради тежки разногласия във връзка с правила и промени. А пък още по-смешно става, когато едните ръководещи почнат да изясняват какъв брой неприятно били сюрпризирани от дейностите на сътрудниците си, а пък другите да се държат като афектирани девици и да упорстват за обществени извинения. Всичко това, несъмнено, е заслон, зад който се крият същинските аргументи за проблемите във властта. Става дума за нещо както доста тривиално, по този начин и постоянно настоящо, за битка за достъп до запаси.
От разказите на участници в договарянията и на други осведомени с техния процес лица можем да си съставим следната картина. ГЕРБ желае да постави ръка върху Министерствата на защитата и на енергетиката, ПП-ДБ се стремят да овладеят службите и правосъдната система. И до момента в който тече това надхитряне, всяка от договарящите страни изяснява по какъв начин се грижи само за положителното на България, обаче, за жал, другата страна не се държи отговорно и тласка страната към избори.
Наистина би трябвало да си извънредно доверчив, с цел да повярваш на сходни пояснения. Просто тъй като и двете договарящи страни до момента са потвърдили, че дейностите им тотално се разминават със словесните словоизлияния. ПП-ДБ щяха да отстраняват " корупционния модел ГЕРБ " и да пращат Борисов в пандиза. А пък ГЕРБ наричаше своите съперници некадърници и ги обвинавяше, че провалят България. А какво стана в реалност? Безкрайно кардиналните политици за секунди не помниха за изречените тежки думи и встъпиха в съдружно общуване.
В момента едните назовават другите „ мафия “, а пък вторите още веднъж завъртяха плочата за вредите от управническите дейности на първите.
Онзи ден в Народното събрание финансовият министър беше подложен на унищожителни рецензии и упрекнат, че е източил българската енергетика. И най-активните в нападките против Асен Василев бяха точно съдружните му сътрудници, с които той и сега ръководи. Вижте както се получава на процедура. Хем управляваш с някого, хем го наричаш мафиот. Управляваш с някого и в това време обясняваш по какъв начин той нанася големи вреди на страната. Не, това не е шизофрения, както наподобява на пръв взор. Това е желанието непременно да си във властта и оптимално да се възползваш от достъпа си до ресурсите, които тя дава. В името на тази цел се не помнят и правилата и изречените думи, колкото и тежки да са били те.
А изключително занимателно става, когато на сцената излезе претендент министър-председателката, която е усвоила до съвършенство брюкселския новоговор. Мария Габриел борави съвършено с няколко изречения от рода на " споделена отговорност ", " почтено европейско бъдеще на България ", " да запазим стабилността ", " Шенген и Еврозоната са съществени наши цели " и наподобява съществено си има вяра, че това е изцяло задоволително, с цел да има триумф в политиката. Всъщност за какво да не си има вяра? Литературната героиня Елочка Шчукина от прословутия разказ " Дванайсетте стола " на Илф и Петров прелестно се оправяше в живота, употребявайки едвам трийсетина думи и изречения. Стрва ми се, че доста от ръководещите България през днешния ден, даже и без да са чели този разказ, употребяват същата тактика. Защото са осъзнали, че с цел да стигнеш до властта и да се задържиш там, не е належащо да си съвършен оратор. Достатъчно е да използваш верните думички. А пък като слагаш във всяко второ изречение думичката " евроатлантически ", триумфът ти е обезпечен. Да, естествените хора няма да бъдат запленени от този речник, само че пък в Посолството сигурно ще те виждат и ще оценят предаността ти.
Като стана дума за нашия най-съществен чужбински сътрудник, все по-реалистична наподобява хипотезата, че таман от него зависи дали ще има държавно управление или не. Ако от Посолството упражнят задоволително мощно въздействие върху сътрудниците във властта, те мигновено ще не помнят за сръдните и ще възобновят брачните си съдружни клетви. Ако ли пък нашите американски другари преценяват, че си имат по-важни каузи и вземат, че изтърван от надзор българските си подопечни, може и да се стигне до предварителни избори. Най-тъжното в тази обстановка е, че отново ориста на Българя се взема решение другаде. Така и не случихме на ръководещи, които да са задоволително виновни и самостоятелни, че да не разрешават на непознатите фактори да ни подреждат какво да вършим.
